Двете възможности за определяне вида на лихвата, когато се тегли кредит. Каква е разликата? Чувайки думата лихва, заинтересованото общество насочва вниманието си там, където тя е най-ниска. Уловката е, че понякога лихвата е ниска, но само за фиксиран период.
Въпросите, които трябва да си зададе потенциалният кредитополучател и към кредитния консултант са: как се оформя тази лихва и как се начислява. Всеизвестно е, че тя зависи от срока, в който се изплаща заемът и от вида на кредита.
Фиксирана лихва. Постоянна през целия период на погасяване. Ако кредитът е за 10 години, всеки месец ще се погасява еднаква сума и от началото ще е ясно колко ще бъде лихвата за целия заем. Това дава сигурност и възможност за разпределяне бюджета. Институцията няма право да променя фиксираната лихва, но ако кредитополучателят прецени – може.
От друга страна този вариант може да се окаже и доста неизгоден. Защо? Защото условията на кредитния и в частност лихвения пазар, могат да се променят и заемополучателят да се окаже в ситуация, в която кредитът му не е в изгодни условия. От тази гледна точка лихвата, която не е фиксирана, е по-привлекателна, защото по-бързо се адаптира към измененията.
Променливата лихва зависи от надбавката и индекса на пазара. Надбавката е една и съща през целия период, но индексът се променя. Най-широко използван пазарен индекс при кредити за ниски суми е LiBOR. Той отговаря само за някои парични единици (франк, лири и долари). За българската парична единица – лева, отговаря пазарният индекс SOFIBOR.
Ако изборът е плаваща лихва, препоръчително е да се изиска от банката информация относно гаранцията при рязко покачване на лихвата за възможността да се постави една максимална граница, с която клиентът да е съгласен. За целта някои банки предлагат специален застрахователен механизъм срещу увеличение на лихвения процент – установяване на рамка за променливия индекс на пазарния кредитен курс.
Често обаче ниският лихвен процент, под който банките предлагат заеми, е нищо повече от рекламен трик, а основният марж е скрит в многобройните съпътстващи плащания на кредитополучателя. Видовото им разнообразие е доста впечатляващо: комисионна за обработка на заявлението, комисионна за издаване на заем, комисионна за откриване на сметка, комисионна за прехвърляне, такса за поддръжка на сметката и т.н.
С една дума: за всяка от стъпките си в рамките на взаимодействието с банката, клиентът плаща за отделна тарифа.
