Токсични компоненти в състава на ваксините
Първите и най-опасните от тях са живакът и алуминият. Живакът под формата на органична сол (тимерозал) действа като консервант.
Алуминият като фосфат или хидроксид предизвиква произвеждането на антитела. Високата токсичност на тези вещества е известна повече от 100 години. Особено важен проблем е тяхната невротоксичност – способни са да атакуват и унищожат нервната система.
Живак и алуминий
Последните проучвания показват, че „мертиолатът прониква чрез кръвно-мозъчните и плацентните бариери, което води до значително съдържание на живак във феталните тъкани, включително и в мозъка.“ Екип от американски учени е установил, че „се проявява явно сходство между аутизъм и отравяне с живак.“
Известно е, че у хората с болестта на Алцхаймер, съдържанието на живак в мозъка е 2-3 пъти по-високо от това при хора, не страдащи от болестта. Симптомите на токсичност с живак и на болестта Алцхаймер са подобни.
Опасен за нервната система е и алуминият. Отлагането му може да предизвика хронична мускулна болка, поддаваща се на лечение много трудно. Най-новите изследвания свързват така нареченият синдром на войната в Персийския залив (тежко инвалидизиращо заболяване, наподобяващо синдромът на хроничната умора у много войници по време на войната от 1991 г.) с множество ваксини, съдържащи алуминиеви соли, които са получили военните преди кампанията.
Проучванията показват, че продължителният контакт на алуминиевите соли с мозъчната тъкан води до невъзможност за обучение и деменция. Алуминий е установен в мозъците на хора, починали от болестта на Алцхаймер.
В допълнение към директните токсични ефекти върху нервната система, алуминият може да играе важна роля в развитието на хронични автоимунни заболявания, чрез въздействие на хуморалния имунитет – реализиране на антитела.
Алуминият предизвиква неразвитият и незрял имунитет на бебетата и децата да произвежда повече клетки и хуморални антитела, преди имунната система да е в състояние да се адаптира към света.
Освен това проучванията показват синергична токсичност на живак и алуминий:
„Наличието на алуминий драстично увеличавало броя на мъртвите неврони, причинени от тимерозала. Следователно, комбинацията от алуминий и тимерозал, съдържаща се във ваксините образува токсична смес, която не може да се сравни със ситуацията, където токсичното въздействие е предизвикано, чрез един тимерозал.“
Защо е това внимание към веществата, включени във ваксините, след като и чрез храната получаваме значителни количества живак и алуминий, както и други вредни съставки?
Определено има съществена разлика между различните пътища на постъпление и форми на токсичните вещества, определящи тяхната бионаличност. По този начин живакът е опасен под всички видове пари и по-малко опасен сравнително в храни, като абсорбира слабо в стомашно-чревния тракт.
Въпреки това, директното включване на токсични вещества в кръвта напълно променя картината. Какво се случва – природата се стараe да предотврати отровите, които веднага попадат в органите-мишени и се натрупват там, като ги отравят постепенно.
Например: попаднал под формата на органични соли, живакът отлага липиди в мозъчните клетки. Многобройните проучвания са показали неговите токсични ефекти и върху бъбреците. Освен това детоксикацията (разлагането и отделянето на токсини) при децата все още не функционира правилно.
Например при новородените не се възпроизвежда жлъчен сок, чрез който да се премахва живака, а нервната им система е много по-чувствителна към токсините. Природата не е предвидила, че бебетата ще бъдат ваксинирани с ваксини, съдържащи вещества, които не се срещат в човешкото ежедневие.
Ако живакът и алуминият са толкова вредни, то с въвеждането на нови ваксини би следвало да бъде увеличен и броят на заболяванията при деца, свързани с веществата, съдържащи се във ваксините. Това се случва в действителност. Американският учен професор D. Miller пише:
„През 1950 г., когато националният имунизационен календар на САЩ съдържал само четири ваксини, аутизъм се развивал у едно дете от 10000. С появата на нови ваксини в децата постъпвали все по-увеличаващи се дози живак. Тези, които са родени през 1981 година, получили 135 мкг живак – регистрирани са един случай на аутизъм на всеки 2600 деца. През 1996 г. децата получават чрез ваксинация средно 246 мкг живак. Аутизмът се наблюдава при едно на всеки 350 деца.“
Според някои данни, днес от аутизъм в САЩ заболяват едно от 67 деца, в глобален мащаб – едно от 50 деца, а по неофициална информация – 1 на 20. Това е катастрофа, безпрецедентна по мащаб и последици.
Показателен пример е и четири пъти повече засегнатите момчета, тъй като мъжкият полов хормон тестостерон увеличава невротоксичността на живака, а женският полов хормон естроген – я намалява.
Колко живак и алуминий получават децата от ваксините?
Всяка доза ваксина срещу хепатит B съдържа приблизително 12,4 мкг живак, а в доза от ваксината ДТП – около 25 мкг. Така, че по време на първите шест месеца от живота на детето с три дози от тези ваксини ще получи общо около 112 мкг живак.
Обърнете внимание, че според Съвета за научни изследвания на Националната академия на науките в САЩ, максималната допустима концентрация на живак е определена на 0,1 мг на 1 кг телесно тегло.
Агенцията за Храните и Лекарствата на САЩ (FDA) изисква инжекционните разтвори да съдържат не повече от 25 мкг алуминий. Една доза ваксина срещу хепатит В съдържа 500 микрограма алуминиев хидроксид.
Анотацията към руската ваксина DTP показва, че дозата съдържа „1.25 мг алуминиев хидроксид“, т.е. може да бъде до 1250 мкг алуминий!
След като живакът и алуминият са толкова опасни, как са попаднали в състава на ваксините?
Нито преди въвеждането на ваксината, нито в продължение на десетилетия след това, никой от тези, които са били задължени да ги направят, не са проучвали токсичността на живака или алуминия, да не говорим за общото им влияние. В края на краищата, всичко опира до материалната изгода на производителя…
Дори и след като е установено вредното въздействие на живака, защо не се правят безопасни ваксини?
Това не е толкова лесно, колкото звучи, тъй като засяга интересите на производителите на ваксини и тези, които те хранят. Въпреки, че значителна част от независимите научни изследвания доказва, че живакът е силно токсичен за развиващата се нервна система, медицинските служители, от които зависи решението, отхвърлят дори най-очевидните факти.
Едно публично признание на факта, че в продължение на десетилетия с разрешението им да използват живака и алуминия във ваксините са осакатени деца, може да доведе до скандал, последствията от които са непредсказуеми.
Какви други вредни вещества се използват във ваксините?
В състава на някои ваксини в качеството си на консервант, влиза и фенолът – силно токсично вещество, получено от каменовъглен катран. Той е способен да предизвика шок, слабост, конвулсии, увреждане на бъбреците, сърдечна недостатъчност и смърт.
Фенолът присъства и в състава на разтвора при теста Манту. Той потиска фагоцитозата и първичният имунен отговор. От което следва, че ваксините, съдържащи фенол не укрепват, а отслабват имунната система.
Изследванията, които биха могли да демонстрират безопасното приложение на фенол или в различни количества и последствията от това, никога не са били провеждани.
В допълнение към фенола ваксината съдържа и формалдехид (формалин) – известен карцероген и химикал, който причинява рак. В процеса на приготвяне във ваксините проникват вируси и бактерии. Отровните вещества, заедно с антибиотиците и фунгицидите, които се използват за дезинфекция, превръщат ваксината в токсичен „коктейл“ със свойства, които никой и никога не е проучвал.
На теория не съществува възможност за създаване на гарантирано чисти и безвредни ваксини – най-добрата и безопасна ваксина е тази, която никога не е инжектирана в тялото.
По повод агресивните реклами, с които фармацевтичните производители спекулират, морално би било първо да се съгласуват с лекарите, дали са в състояние да поемат отговорност над последствията след определена ваксинация.
Пациентът не е длъжен да се имунизира с „нещо“, за което не е доказано безопасното му приложение.
Използвани някои данни от www.privivok.net.ua
Превод и редакция: Петя Младенова, потърпевша от отровна вариолна имунизация през 1979 година. Партидата е внесена от Индия, а случаите, предизвикали нежелани реакции и дори смърт при имунизираните дечица, са потулени.
